Неделя 14, Април 2024г.

ЕЛЕКТРОННА ЛЕТОПИСНА КНИГА

ЗА  ИСТОРИЯТА  НА

НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“, ГР. ЛЮБИМЕЦ

 

История

по постройката на училище "Хр. Ботевъ" и нуждата на с. Любимець отъ него

Веднага слѣдь голѣмата Общоевропейска война, въ която и България бѣ въвлѣчена за освобождението на останалитѣ българи подь чуждо робство, въпрѣки че отъ тая война нашият войникъ се върна сь покрусени надежди, видѣлъ, че тамъ - на фронта, па и въ живота, по-добрѣ поминува оня, комуто очитѣ сѫ отворени, комуто крѫгозорътъ е по-голѣмъ и въорѫженъ съ повече познание и просвѣта, заработи със свръхъусилия да даде на бѫдещото поколѣние още единь храм на просвѣтата въ с. Любимецъ. Пораженията и неуспехитѣ, които ни донесоха послѣднить двѣ войни, не можаха да сломятъ устрема на любимчани къмъ свѣтлитѣ перспективи, които ни прѣдлагаха по онова врѣме науката и просвѣтата. Тогава, когато се смѣташе, че духът на българина е сломень и безь всѣкаква надежда въ бѫдещето, когато слѣдъ сключване на мирнитѣ договори нашитѣ съсѣди получиха като зестра живи части отъ нашето отечество, безь ни най-малко да заслужавать това, когато на близката височина въ източнитѣ склонове на Родопитѣ - Тась тепе - се строеше жълтият постъ на гръцкитѣ граничари, трудолюбивиятъ и вечно жадень за просвѣта българинъ издигна храмъ на свѣтлината, храмъ на науката и на най-могѫщиять лостъ на човѣчеството - Просвѣтата.

Не бѣха се изминали даже петь години отъ свършването на войната и притокът на дѣцата, желаещи да слѣдвать единственото тогава училище въ селото - "Захари Стояновь" се увеличи,  а то се оказа недостатъчно да ги приюти и подготви за бѫдещето. Воденето на занятията по "селскитѣ кръчми", наети врѣменно за тая цѣль, не  даваха на врѣмето очакваните резултати. Населението, въодушевено отъ тогавашната по-събудена интелигенция на селото, начело съ кмѣта - г-нъ Сребрю Димовъ и прѣдсѣдателятъ на училищното настоятелство - г-нъ Петъръ Хр. Кауковъ, заработи за постройката на новото училище. Мѣсто за тая цѣль общинският съвѣтъ опредѣли "Физювата авлия" - дворът на забѣгналъ турчинъ отъ селото ни и съсѣднитѣ такива: Недѣлко Козалиевъ, Димо Марковъ и Димитъръ Тоневъ II. Въ южната страна на турския дворъ се издигаше селска могила (чука) и точно прѣзъ срѣдата на тая могила, архитектътъ, който  изготви плановетѣ на училището,  прѣдвиди да мине лицевата страна на бѫдещата постройка, като не взе подъ съображение, че така остана въ избитѣ на училището единствения кладенецъ, останалъ отъ турско врѣме съ типичната за тогава каменна гривна надъ повърхността. Голѣмата селска могила, до самата входна врата на училището, слѣдъ години бѣ разрушена и пръстта изнесена съ коли по трудовъ начинъ и насипана прѣзъ срѣдата на "Яланлията" - блато къмъ селото, кѫдѣто впослѣдствие мина трасето на новата улица, нарѣчена на името на училището "Христо Ботевъ". Прѣдприятието бѣ възложено на прѣдприемача  г-нъ Миладинъ Петруновъ, възлизащо на стойность 950.000 (деветстотинъ петдесетъ хиляди лева). Населението даде въ натура: камъни, които бѣха прѣвозени отъ тъй нарѣчената - "нова гара", опожарена отъ нашествието на турцитѣ прѣзъ 1913 г.  юли мѣсецъ и пѣсъкъ отъ Бисерската рѣка.

Основниятъ камъкъ се положи въ присѫствието на всички официални лица, учащата се младежъ, ведно съ учителитѣ си, при директоръ на училище "Захари Стояновъ" - г-нъ Петъръ Малѣевъ, отъ градъ Димотика, а религиозната служба се извърши отъ Н. П. свещеникъ Василъ Николовъ.     Новостроящото се училище бѣ окончателно довършено прѣзъ 1923 г. Учебнитѣ занятия започнаха въ него прѣзъ 1923 г., като се отслужи водосвѣтъ отъ Н. П. свещеникъ съ пожелания къмъ ученици и учители за добротворство и успѣхъ, като призова милостьта на Всевишния.

Тогава министър-предсѣдателъ бѣ г-нъ проф. Александъръ Цанковъ, а окрѫженъ училищенъ инспекторъ - г-нъ Александъръ Радушевъ, околийски училищенъ инспекторъ - г-нъ Георги Василѣвъ отъ градъ Свиленградъ.

За пръвъ пѫть учителстваха въ новопостроеното училище прѣзъ учебната 1923/1924 г. учителитѣ: Юрданъ Смилковъ, Екатерина Юрданова Смилкова, Никола Костадиновъ Топаловъ и Георги Панайотовъ - главенъ учитель.

  1. I отдѣление обучаваше - Никола К. Топаловъ
  2. II отдѣление обучаваше - Екатерина Юръ. Смилкова
  3. III отдѣление обучаваше - Юрданъ Смилковъ
  4. IV отдѣление обучаваше - Георги Панайотовъ

Учебнитѣ занятия бѣха прѣкратени на 29.V.1924 г., а изпитътъ - произведенъ на 30.V.1924 г.

 

1924 - 1925 учебна година 

Началото на новата учебна година започна съ водосвѣтъ на 15.IX.1925 г., общъ за двѣтѣ училища въ селото, отслуженъ въ училище "Захари Стояновъ“. На мѣстото на учителя Никола К. Топаловъ, който като нередовенъ  напусна и постѫпи на служба въ Б.Н.Б. Любимецъ, дойде учителят Александъръ Николовъ отъ училище "Захари Стояновъ", вмѣсто новоназначения учитель Михаилъ Николовъ Михайловъ.

Разпредѣлението на отдѣленията стана както слѣдва:

  1. I отдѣление обучаваше - Георги Панайотовъ
  2. II отдѣление обучаваше - Александъръ Николовъ
  3. III отдѣление обучаваше - Екатерина Юръ. Смилкова
  4. IV отдѣление обучаваше - Юрданъ Смилковъ - главенъ учитель

 

1926 - 1927 учебна година

10.IX.1926 г. започна записването на ученицитѣ. На 15.IX. с. г. започнаха учебнитѣ занятия, при учителски персоналъ както слѣдва:

  1. IА отдѣление обучаваше - Екатерина Юръ. Смилкова
  2. IБ отдѣление обучаваше - Марийка Н. Карабалиева
  3. II отдѣление обучаваше - Юрданъ Смилковъ
  4. III отдѣление обучаваше - Георги Панайотовъ
  5. IV отдѣление - Александъръ Николовъ

Училището бе затварено отъ 24.IV.1927 г. до 28 с. м. включително, поради земетресението въ южна България, когато селищата около Пловдивъ, Чирпанъ, Борисовградъ и др. бѣха прѣзъ казанитѣ дни подъ влиянието на единъ трусъ съ центъръ Маришката низина. Имаше много материални и човѣшки жертви.

Административна и учебна ревизия на училището бе направена отъ г-на Окол. Учил. Инспекторъ Г. Василѣвъ.

Занятията завършиха на 1.VI, а беседитѣ бяха произведени на 02.VI.1927 г.

 

1927 - 1928 учебна година

Записването на ученицитѣ започна отъ 10.IX.1927 г. и продължи до 14 с. м. На 15.IX.1927 г. се отслужи водосвѣтъ и започнаха редовнитѣ учебни занятия, при слѣдния учителски персоналъ:

  1. Георги Панайотовъ - обучаваше IV отдѣление
  2. Йорданъ Смилковъ - обучаваше III отдѣление
  3. Александъръ Николовъ – обучаваше I отдѣление
  4. Екатерина Юръ. Смилкова - обучаваше II отдѣление
  5. Донка Ал. Гачева – обучаваше I отдѣление

Отъ 15.IX т. г. Марийка Н. Карабашева бе прѣместѣна въ училище "Захари Стояновъ", поради намаление броя на ученицитѣ тукъ.

Отъ 16.I.1928 г. учительтъ Александъръ Николовъ Гачевъ доброволно напусна службата поради здравословни причини, като на негово мѣсто бѣ назначена дъщеря му Донка Александрова Гачева. На 18.II.1928 г. учителството въ Любимецъ изнесе тържественъ юбилей за дългогодишна и прѣдана служба на Александъръ Николовъ Гачевъ съ утро за подходящата цѣль, кѫдѣто юбилярът бѣ привѣтстванъ отъ страна на учителството отъ младия учитель Михаилъ Н. Михайловъ, поднасяйки му разкошно написанъ адресъ и подписанъ отъ всички учители въ селото. Вечерьта бѣ изнесена комедията "Свѣкърва" отъ Антонъ Страшимировъ. Всички организации въ селото взеха участие въ това тържество на учителя, поднасяйки му подаръци. Видимо трогнатъ, със сълзи на очи, юбилярътъ, раздѣляйки се съ ученици и учители, благодари за указаната му честь.

Училището бе посетено отъ Свиленградския помощ. Окр. Училищенъ Инспекторъ два пѫти, а именно: на 07.X.1927 г. на административна ревизия и на 26.I.1928 г. - учебна ревизия.

Учебнитѣ занятия бѣха прѣкратени на 23.V, а беседитѣ - произведени на 25.V. с. г.

 

1928 - 1929 учебна година

Отъ 10.IX. до 14. с. м.1928 г. се записваха ученицитѣ. На 15.IX. т. г. се отслужи водосвѣтъ и започнаха редовнитѣ учебни занятия, при слѣдния учителски съставъ:

  1. Георги Панайотовъ - обучаваше I отдѣление
  2. Донка Ал. Гачева - обучаваше II отдѣление
  3. Екатерина Юр. Смилѣва - обучаваше III отдѣление
  4. Юрданъ Смилковъ - обучаваше IV отдѣление

Прѣзъ тази учебна година училището не бѣ затваряно поради болести или други произшествия.

На 15.XI.1928 г. и 23.IV.1929 г. бѣ посетено на административна и учебна ревизия отъ свиленградския пом. Окр. Учил. Инспекторъ - г-нъ Георги Василѣвъ, а само единъ пѫть бе посетено отъ Окр. Учил. Инспекторъ.

На 29.V.1929 г. бѣха прѣкратени учебнитѣ занятия, а на 30.V. с. г. произведени беседитѣ.

 

1929 - 1930 учебна година

Прѣзъ днитѣ 16 и 17.IX.1929 г. въ селото ни бѣ устроена административна и педагогическа конференция отъ г-на свиленградския Окол. Пом. Учил. Инспекторъ - Георги Василѣвъ, съ учителитѣ, кметоветѣ, касиеритѣ на училищнитѣ настоятелства отъ селата: Любимецъ, Ерусалимово, Кирилово, Момково, Лозенъ, Сива рѣка и Малко Градище. Главнитѣ учители докладваха за състоянието на повѣренитѣ имъ училища, а касиеритѣ - за финансовитѣ възможности на настоятелствата. Накрая на тая конференция г-на инспектора прочете рефератъ – „Новитѣ насоки въ образованието и възпитанието на Запада, проникнали вече и у насъ“. Въ резюме: Във всички области на живота, човѣчеството еволюира. А най-вече въ областта на обучението и възпитанието се търсятъ все по-нови и нови пѫтища, които познавайки дѣтската психофизика, водятъ послѣдното по пѫтя на лесното къмъ висинитѣ на духа, за радость на младото и крехко създание - дѣтето. Слѣдъ развилитѣ се дебати по горния рефератъ, г-на инспекторът заяви, че съ разрѣшение на Хасковската Окр. Учил. Инспекция, той открива въ с. Любимецъ "Опитно училище" и за такова обяви училището "Христо Ботевъ", подбирайки персоналъ за това училище - персоналъ и отъ двѣтѣ училища, които биха работили по новитѣ методи на прѣподаване, водѣйки се отъ напѫтствията на г-на Инспектора. Това опитно училище имаше за цел да служи за образецъ на всички въ околията.

Първитѣ учители са:

  1. Георги Т. Козалиевъ - обучаваше I отдѣление
  2. Георги Панайотовъ - обучаваше II отдѣление
  3. Михаилъ Н. Михайловъ - обучаваше III отдѣление
  4. Яна Ат. Василѣва - обучаваше IV отдѣление

За главенъ учитель си остава г-нъ Юр. Смилковъ, като отдѣлението му водѣше занятия въ училище "Захари Стояновъ", а учительтъ и дѣцата се водѣха по книгитѣ на опитното училище.

Въведе се въ училище специаленъ режимъ. Въ класа се влазяше и излазяше подъ строй и съ пѣсень. Ученицитѣ, наблюдавайки атмосфернитѣ промѣни, сами отбѣлѣзваха това на специаленъ стѣненъ календаръ. Ученици - хигиенисти ежедневно правеха прѣгледъ на другарчетата си и за нередовности отбѣлязваха въ хигиеничния списъкъ. Във всѣка класна стая  се доставиха омивалници, кѫдѣто на дѣтето се даваха елементарни познания за чистота.

Обучението въ I отдѣление по български езикъ ставаше по методата на "Цѣлостнитѣ думи" – децата четяха нѣколко думи, запаметяваха зрителния имъ образъ и съ помощта на рисунка въ началото - образуваха изрѣчението. Чакъ слѣдъ туй почваше анализата и разпознаването на отдѣлнитѣ елементи. Четяха думички и редяха свое букварче.

Въ I и II отдѣление, както и въ горнитѣ отдѣления, учителитѣ се стремяха да водятъ обучението на методата съ тъй-нарѣченитѣ "комплѣкси", което значи: за центъра на обучението беше единъ учебенъ прѣдмѣтъ, или една методическа единица и всички други прѣдмѣти, които са въ зависимость отъ него или нея, търсейки единството на обучението.

Във II, III и IV отдѣление рисуваха съ водни бои.

На 29 и 30.XII.1929 г. въ опитното училище бѣ устроена пунктова конференция отъ Окол. Учил. Инспекторъ, при слѣдния дневенъ редъ:

  1. Демонстрация за вѫтрѣшния редъ при училището, съ рефератъ отъ учителя Михаилъ Н. Михайловъ на тема: "Красотата ще спаси свѣта".
  2. „Начално четене въ I отдѣление“ - рефератъ отъ Георги Т. Козалиевъ
  3. „Илюстриране на приказка във II отдѣление“ отъ учителя Георги Панайотовъ.
  4. Разни

Конференцията бѣ изнесена съ успѣхъ и учителството се разотиде доволно отъ видяното и постигнатото въ опитното училище.

Учебнитѣ занятия бѣха прѣкратени на 28.V.1929 г., а беседитѣ - на 29.V. с. г., съ добрѣ уредена изложба във всѣка класна стая.

На 20.XII.1929 г. и 27.III.1930 г. училището бѣ посетено отъ Окол. Учил. Инспекторъ на педагогическа ревизия и отъ медицински лекарь - на 22.I. с. г.

 

1930 - 1931 учебна година

 Записването на ученицитѣ започна на 10.IX.1930 г., а водосвѣтът - на 15.IX.1930 г. при учителски персоналъ:

  1. Юрданъ Смилковъ - обучаваше III отдѣление
  2. Михаилъ Н. Михайловъ – обучаваше IV отдѣление
  3. Георги Т. Козалиевъ – обучаваше II отдѣление
  4. Марийка Гр. Василѣва – обучаваше I отдѣление

Яна Атанасова Василѣва и Георги Панайотовъ, учители въ опитното училище, бяха смѣнени съ Юрданъ Смилковъ и Марийка Гр. Василѣва отъ училище "Захари Стояновъ" по заповѣдь на г-нъ Окол. Учил. Инспекторъ.

Прѣзъ днитѣ 28 и 29.XII.1930 г. въ училището бѣ устроена пунктова педагогическа конференция отъ г-нъ Окол. Учил. Инспекторъ - Георги Василѣвъ, при дневенъ редъ:

  1. Лекция въ I отдѣление – „Откриване думичката "Играе"“, отъ М. Гр. Василѣва.
  2. „Комплѣксно обучение“ отъ М. Н. Михайловъ.

Училището бе посетено отъ Свиленградския Окол. Учил. Инспекторъ два пѫти: на 18.XII.1930 г. и 24.IV.1931 г., а на 20.X.1930 г. - отъ медицинския лекарь.

Отъ 9.XI. до 21.XI.1931 г. учителитѣ Юрданъ Смилковъ и Михаилъ Н. Михайловъ бѣха командировани въ гр. Варна при помощното опитно училище "Св. Климентъ Охридски".

Учебнитѣ занятия се прѣкратиха на 30.V.1931 г., беседитѣ - произведени на 31.V. с. г., а на 1.VI.1931 г. - с годишното утро, празнувано за втори пѫть въ салона на училището "Христо Ботевъ". Изложбата бѣ уредена във всѣка класна стая. Утрото бѣ посетено и отъ г-нъ Окол. Учил. Инспекторъ.

 

1931 - 1932 учебна година

Записването на ученицитѣ започна на 10.IX.1931 г., а водосвѣтът бѣ отслужен на 15.IX. с. г. при учителски персоналъ:

  1. Михаилъ Н. Михайловъ - обучаваше I отдѣление
  2. Марийка Гр. Василѣва - обучаваше II отдѣление
  3. Георги Т. Козалиевъ - обучаваше III отдѣление
  4. Юрданъ Смилковъ - обучаваше IV отдѣление

На 13.IX.1931 г. постѫпи учителка при училището Надка Ал. Гачева, назначена на увеличенъ персоналъ. Отъ тая дата ученицитѣ отъ I отдѣление бѣха подѣлени поравно между нея и учительтъ Михаилъ Н. Михайловъ.

На 23.II.1932 г. училището бе посетено отъ г-нъ Околийски Учил. Инспекторъ Димитъръ Нашевъ на учебна и административна ревизия. Устроена бѣ въ опитното училище пунктова конференция, рѫководена отъ г-нъ Инспектора.

Окр. Учил. Инспекторъ (зам.) Ат. Карагяуровъ на 6.IV.1932 г. посѣти училището.

Учителитѣ Юрданъ Смилковъ и Георги Козалиевъ се явиха на изпитъ за пом. Окол. Уч. Инспектори и бѣха скѫсани, а Михаилъ Н. Михайловъ -недопуснатъ до тоя изпитъ, поради наложеното му наказание - мъмрене.

Учительтъ Михаилъ Н. Михайловъ продължи да рѫководи черковния хоръ, който ежедневно пѣеше въ новата и красива черква "Усп. Св. Богородица".

Учебнитѣ занятия бѣха прѣкратени на 23.V.1932 г., а утрото бе на 24.V.1932 г.

 

1932 - 1933 учебна година

Училището се отвори на 10.IX.1932 г., отъ която дата започна записването на ученицитѣ. На 15. с. м. се отслужи водосвѣтъ, а на 16. с. м. започнаха редовнитѣ занятия при слѣдния учителски персоналъ:

  1. Юрданъ Смилковъ - обучаваше IА отдѣление
  2. Михаилъ Н. Михайловъ - обучаваше IIБ отдѣление
  3. Надка Ал. Гачева - обучаваше IIБ отдѣление
  4. Яна Ст. Трифонова - обучаваше III отдѣление
  5. Екатерина Юр. Смилкова - обучаваше IБ отдѣление
  6. Георги Т. Козалиевъ - обучаваше IV отдѣление

Прѣзъ годината са прѣместѣни още въ началото, по желание на Марийка Гр. Попова отъ училище "Христо Ботевъ" и по нежелание на Яна Ст. Трифонова отъ у-ще "Захари Стояновъ", една вмѣсто друга. Явна бѣ неправдата, узаконена и отъ г-на Окр. Учил. Инспекторъ Д. Пайнавеловъ по отношение Яна Ст. Трифонова. Учителството потърси закрилата на окол. учит. д-во - Свиленградъ за погазване колегиалността отъ страна на сѣмейство Марийка и Грозьо П. Василѣви, за която цѣль има и анкета. Стигна се дотамъ, че БУЕ изпрати секретаря на съюза си г-нъ Тодоръ Поповъ отъ гр. София, който произведе  втора анкета и установи виновностьта на послѣднитѣ, които я и признаха. Това изостри до голѣма степень добритѣ отношения между колегията.

Учебнитѣ занятия III и IV отдѣления се водеха въ една класна стая, редувайки се на полудневни занимания, а II отдѣление, съ учителя си Мих. Н. Михайловъ, водеха нормални занятия въ кръчмарското помещение на Стальо Атанасовъ, намиращо се на Ивайловградското шосе. IБ отдѣление поради ограничения брой на ученици можа да се побере въ стаята, опредѣлена за складъ. Причини - броят на ученицитѣ нарастна, а помещения липсваха.

Училището  бе посетено отъ г-на Окол. Учил. Инспекторъ - г-нъ Ангелъ Запрѣновъ на 9.V.1933 г. на учебна административна ревизия.

Общинският лекарь направиъ прѣгледъ на ученицитѣ на 24.IV.1933 г. Г-нъ докторъ Боню Радевъ, общ. лекаръ, заема тая си длъжность отъ 1929 г.

На 4.VI. се произведоха изпитнитѣ беседи, а на 11.VI.1933 г. - годишното утро.

Учителството ревностно участвуваше въ изнасяне на вечеринки, събираше градивни материали за започнатата сграда "Постройка Читалище-Паметникъ", чийто основи се положиха прѣзъ 1933 г.

 

1933 - 1934 учебна година

Отъ 10.IX.1933 г. до 14.IX. с. г. траяше записването на ученицитѣ. На 15. с. м. се отслужи водосвѣтъ, а на 16. с. м. почнаха редовнитѣ учебни занятия, при слѣдния учителски персоналъ:

  1. Георги Т. Козалиевъ - обучаваше IА отдѣление
  2. Екатерина Юр. Смилкова - обучаваше IБ отдѣление
  3. Юрданъ Смилковъ - обучаваше II отдѣление
  4. Михаилъ Н. Михайловъ - обучаваше IIIА отдѣление
  5. Надка Ал. Гачева - обучаваше IIIБ отдѣление
  6. Яна Ст. Трифонова - обучаваше IV отдѣление

Отъ 1.X.1933 г. учительтъ Мих. Н. Михайловъ прие длъжността пунктовъ учитель като прие дѣлата и архивата отъ бившия такъвъ - Грозю Василѣвъ.

Училището беше посетено отъ г-на Окол. Учил. Инспекторъ - г-нъ Ангелъ Запрѣновъ на 20.II.1934 г. за ревизия и отъ Хасковския Окр.Учил.Инспекторъ - г-нъ Иванъ Ивановъ на 1.XII.1933 г.

На 19 май 1934 г. съ прѣвратъ отъ военнитѣ срѣди бѣ свалено законното правителство, парламента - разтуренъ и се въведе "авторитарно управление" съ прѣдсѣдатель на Министерския съвѣтъ - г-нъ Кимонъ Георгиевъ. След реформитѣ на новото правителство страната бѣ раздѣлена на седемь административни области. Бившият Хасковски окрѫгъ прѣмина къмъ Старо-загорска область.

За областенъ училищенъ инспекторъ на Старозагорската область бѣ назначенъ г-нъ Петъръ Еневъ, учител-педагогъ при Пловдивския Учителски Институтъ. Сега вече се издадоха „наредби-закони“, които отмѣниха редъ законоположения и въ нашето Министерство. Назначението и уволнението на основнитѣ учители въ цѣлото Царство ставаше отъ една околийска учил.комисия съ прѣдсѣдатель – Окол. Учил. Инспекторъ и членове: по единъ прѣдставитель на учителитѣ отъ първоначалнитѣ училища и единъ отъ прогимназиитѣ. Кандидатитѣ учители отъ тѣзи комисии се подреждаха по успѣхъ.

 Протоколитѣ на тия околийски комисии подлежаха на утвърждение отъ Областнитѣ Учил. Инспекции, които издаваха и заповѣдитѣ за назначение.

Учителството посрѣщна съ радость тия нововъведения, знаейки, че чрез своя прѣдставитель въ тая комисия, ще бѫдатъ защитени правата на учителя, така жестоко потѫпкани във врѣмената на партизанщината, особено въ послѣднитѣ години, когато „биволицата“ бѣ разменна монета за едно учителско мѣсто. Дано добрата наредба-законъ не попаднеше въ рѫцѣтѣ на зложелателна изпълнителна власть. Най-малкитѣ рѫководни чинове, като главенъ учитель и директоръ, избираеми досега и ползуващи се съ авторитетъ и довѣрие на колегията, съ новитѣ наредби станаха назначаеми, пакъ отъ сѫщитѣ комисии. Създаде се новъ институтъ – срѣдищни директори – или тъй нарѣченитѣ общински инспектори. Ролята имъ бе ясно опредѣлена: да бѫдатъ наставници и контрольори за работата на учителя и учебното дѣло въ общината. По силата на новитѣ закони за централизиране (сгрупирване) на общинитѣ, срѣдищниятъ директоръ бе и общински съвѣтникъ, секретарь на учил. настоятелство, прѣдсѣдателствувано отъ кмѣта (назначаемъ отъ МВРНЗ) и членове – свещеникътъ и един просвѣтенъ гражданинъ. Това настоятелство бѣ натоварено съ домакински грижи относно училищата. Неговото право да назначава и уволнява учителитѣ, бѣ отнето отъ по-горната наредба законъ.

На 3.VI. т. г. се произведоха изпитнитѣ беседи, а на 10.VI. се даде годишното утро. То бѣ отпразнувано за пръвъ пѫть въ новопостроения читалищенъ салонъ „Братолюбие“ (освѣтенъ на 31.XII.1933 г.), като бѣ изнесена съ успѣхъ оперетката „Двѣтѣ пролѣтни царици“, подготвена отъ учителския персоналъ при училището.

При освѣщаването на читалището взе участие въ религиозната служба и черковният хоръ, рѫководенъ отъ учителя Мих. Н. Михайловъ, като изпълни и нѣколко пѣсни със свѣтски характер. Вечерта любителската учителска театрална трупа със съдѣйствието на граждани, изнесе битовата драма „Боряна“ отъ Йорданъ Йовковъ, при небивало посещение и успѣхъ. Тя бѣ играна още два пѫти прѣзъ коледната ваканция.

 

1934 - 1935 учебна година

Новата учебна година започна на 10.IX., отъкогато почнаха да се записватъ ученицитѣ, а водосвѣтът се отслужи на 15.IX.1934 г. при слѣдния учителски персоналъ:

  1. Яна Ст. Трифонова - обучаваше IА отдѣление
  2. Георги Т. Козалиевъ - обучаваше IБ отдѣление
  3. Екатерина Юр. Смилкова - обучаваше II отдѣление
  4. Юрданъ Смилковъ - обучаваше III отдѣление
  5. Михаилъ Н. Михайловъ - обучаваше IVА отдѣление
  6. Надежда Г. Василѣва – обучаваше IVБ отдѣление

Учителитѣ на II,III и IV отдѣления водеха полудневни занятия, редувайки се поради нѣмане на достатъчно класни стаи.

Училището  бе затваряно поради болесть отъ 15.III. до 24.III.1935 г. вкл.

Прѣзъ м. априлъ 1935 г. по рѣшение на учителския съвѣтъ отъ двѣтѣ училища се устроиха екскурзии: до София - съ ученицитѣ отъ IV отдѣление и други - до „Мини Марица“. Отъ отдѣлението на Мих. Н. Михайловъ за София заминаха 4 ученици подъ контролата на учителя Стефанъ Костадиновъ отъ с. Момково, понеже тукашнитѣ рѫководители: Вангелъ Ангеловъ, Стефана Ат. Джогова и Стефана Д. Атанасова, отказаха да ги приематъ въ групата.

Тогава съ разрѣшението на г-на Срѣдищния Директоръ и на главния учитель, Михаилъ Н. Михайловъ извади със свои срѣдства билети на четиримата ученици до София и обратно и плати сумата 1 312лв. Ученицитѣ заминаха за сметка на учителя. Води се анкета. Въ резултатъ Мих. Н. Михайловъ бѣ наказанъ съ най-голѣмо наказание – „мъмрене“ – (зап. № 157 отъ 5.VII.1936 г.) отъ г-на Свиленградския Учил. Инспекторъ - Ангелъ Запрѣновъ.

Главният учитель въ знакъ на недоволство отъ всичко това  поднесе оставката си като такъвъ прѣдъ г-на Окол. Учил. Инспекторъ.

Занятията бѣха прѣкратени на 1.VI., беседитѣ - произведени на 2.VI., а годишното утро - на 5.VI.1935 г.

 

1935 - 1936 учебна година

 Училището се отвори на 10.IX.1935 г., отъ която дата започна записването на ученицитѣ и трая до 15.IX. с. г. На 16.IX. се отслужи водосвѣтъ, а отъ 17.IX. започнаха редовнитѣ занятия при учителски персоналъ:

  1. Надежда Г. Василѣва – обучаваше IА отдѣление
  2. Михаилъ Н. Михайловъ - обучаваше IБ отдѣление
  3. Яна Ст. Трифонова - обучаваше IIА отдѣление
  4. Георги Т. Козалиевъ - обучаваше IIБ отдѣление
  5. Юрданъ Смилковъ - обучаваше IV отдѣление
  6. Екатерина Юр. Смилкова - обучаваше III отдѣление

Училището  бе ревизирано отъ г-на Окол. Учил. Инспекторъ на 4.III.1936 г., а отъ Срѣдищния Директоръ - на 14.XI.1935 г. и на 7.III.1936 г.

По причина на болесть училището  бе затваряно отъ 28.X.1935 г. до 5.XI.1935 г.

На 19.XII.1935г. се откри за бѣднитѣ ученици безплатна трапезария отъ Съюза „Закрила на дѣцата въ България“. Отъ училището ни се храниха 24 крайно бѣдни ученици до 10.IV.1936 г.

Изпитнитѣ беседи се произведоха на 1.VI.1936 г., а годишното утро въ салона на читалище „Братолюбие“ - на 7.VI. с. г.

Учителитѣ подкрѣпиха всички просвѣтни и културни начинания въ селото.

 

1936 - 1937 учебна година

 Отъ 10.IX.1936 г. до 15. с. м. траяше записването на ученицитѣ, а на 15.IX. се отслужи водосвѣтъ. Отъ 16.IX. започнаха редовнитѣ занятия при учителски персоналъ:

  1. Екатерина Юр. Смилкова - обучаваше I отдѣление
  2. Надежда Г. Василѣва – обучаваше IIА отдѣление
  3. Михаилъ Н. Михайловъ - обучаваше IIБ отдѣление
  4. Яна Ст. Трифонова - обучаваше IIIА отдѣление
  5. Георги Т. Козалиевъ - обучаваше IIIБ отдѣление
  6. Юрданъ Смилковъ - обучаваше IV отдѣление

До Коледната ваканция учебнитѣ занятия се водѣха въ горнитѣ отдѣления, редувайки се. На 14.I.1937 г. стана тържествено освѣщаване на новопостроеното училище „Княгиня Мария Луиза“ въ присѫствието на г-на Министър на Народното Просвещение – г-нъ д-ръ Николай П. Николаевъ, много официални лица, ученицитѣ и населението на цѣлото село. Божествената служба, за покровителство на новия храмъ отъ Всевишния го Бога, се извърши отъ г.г. митрополитъ Павелъ Старозагорски въ съслужие съ митрополита. Министърът отправи поздравление отъ Двореца и правителството. Срѣдищният директоръ Грозю П. Василѣвъ изказа благодарността на ученицитѣ и учителския персоналъ за новата придобивка. Въпрѣки голѣмия студъ, ледъ и снѣгъ, народа масово се стека на това просвѣтно тържество за селото. Слѣдъ освѣщаването новото училище бѣ разгледано отъ официалнитѣ лица и населението. На обѣдъ бѣ сложена трапеза въ салона на читалище „Братолюбие“. Тукъ говориха: министърът, митрополитът, кмѣтът - г-нъ Ангелъ Курдомановъ и гражданинът - Колю Желѣзковъ. Отъ страна на учителството и читалището говори учителят Петъръ Г. Михайловъ. Слѣдъ обѣдъ въ 4 часа, по желанието на г-на Министъра, се устрои срѣща между него и учителството. Послѣдният бѣ причаканъ отъ учителството и привѣтствуванъ съ изпѣването на учителския химнъ. На тази срѣща г-на Министърът влѣзе въ личенъ контактъ съ всѣки учитель, интересувайки се отъ живота въ училище, изслушвайки желанията на учителството. За всичко си взема бѣлѣжка и обѣща въ крѫга на възможното да направи нѣщо по отношение на оная просвѣтена многохилядна армия, пръсната изъ недрата на народа, кѫдѣто безшумно и съ единъ безпримѣренъ идеализъмъ, работи за културното и всестранно прѣуспѣване на българския народъ. Учителството въ с. Любимецъ бѣ щастливо да види между себе си най-върховния прѣдставитель въ просвѣтното поле - министъра на Народното Просвещение и нему да изкаже болката си.

Отъ училище „Христо Ботевъ“ въ нопостроеното училище „Княгиня Мария Луиза“ излѣзоха заедно съ отдѣленията си учителитѣ – Надежда Г. Василѣва и Георги Т. Козалиевъ. Персоналът тукъ остави четири души, а именно: Юрданъ Смилковъ - гл. учителъ, Екатерина Юр. Смилкова, Яна Ст. Трифонова и Мих. Н. Михайловъ.

Училището бѣ посетено отъ Любимецския Срѣдищенъ Директоръ на 20.X.1936 г., 18.I и 1.IV.1937 г.

Г-на Свиленградският Окол. Учил. Инспекторъ -  Хр. Кюркчийски ревизира училището въ учебно отношение на 5.II.1937 г.

Съгласно зап. №1524 отъ 16.VI.1937 г. на Министерството на Народното Просвещение, годишниятъ успѣхъ на всички ученици се увеличи съ по една единица по случай рождението на НЦВ князъ Симеонъ Търновски – мѫжка рожба на Царското сѣмейство – 16.VI.1937 г.

Годишното утро се отпразнува въ училищния салонъ на 20.VI., а беседитѣ бѣха произведени на 6.VI.1937 г.

 

1937 - 1938 учебна година

 Отъ 10.IX. до 15.IX. т. г. траяше записването на ученицитѣ. На 15.IX. с. г. се отслужи водосвѣтъ въ училище „Княгиня Мария Луиза“ заедно съ ученицитѣ отъ нашето училище. Слѣдъ службата Св. Димитъръ Хр. Расоковъ посѣти училище „Христо Ботевъ“ и поръси класнитѣ стаи със свѣтена вода. На 16.IX.1937 г. започнаха редовнитѣ занятия, при учителски персоналъ:

  1. Екатерина Юр. Смилкова - обучаваше I отдѣление
  2. Юрданъ Смилковъ - обучаваше II отдѣление
  3. Михаилъ Н. Михайловъ - обучаваше III отдѣление
  4. Яна Ст. Трифонова - обучаваше IV отдѣление

На 1.XI.1937 г. встѫпи въ длъжность главенъ учител - учителят при сящното училище Михаилъ Н. Михайловъ, на мѣстото на досегашния такъвъ - Юрданъ Смилковъ, който си даде оставката отъ тая длъжность поради напрѣднала възрасть.

Г-нъ Срѣдищният директоръ посѣти училището два пѫти:

  1. На 12.XI.1937 г.
  2. На 7.II.1938 г.

Г-нъ Околийският Училищенъ Инспекторъ – единъ пѫть на 14.XII.1937 г. ревизира училището въ административно и учебно отношение.

Г-нъ Областният Учил. Инспекторъ, заедно съ Окол. Учил. Инспекторъ посѣтиха училището и ревизираха учителитѣ Мих. Н. Михайловъ – III отдѣление и Яна Ст. Трифонова – IV отдѣление на 14.III.1938 г.

Г-нъ медицинският лекарь посѣти и прѣгледа ученицитѣ на 14.X.1937 г.

Прѣзъ тази година училищният дворъ бѣ заграденъ съ бодлива телъ и тръни. Една часть (южната) на двора бѣ разорана и засята съ памукъ. Окопаването и беридбата му бѣ извършвана отъ ученицитѣ, подпомагани отъ учителитѣ и училищните слуги. Получи се памукъ съ сѣмето около 100кг. Околовръстъ на двора, оставено за игрище, се посѣха акации за храстова ограда.

Учебнитѣ занятия бѣха прѣкратени на 4.VI. съ беседи, на които присѫствува и г-на Окол. Учил. Инспекторъ - Д. Начевъ. Утрото бѣ отпразнувано на 19.VI. т. г. въ салона на читалище „Братолюбие“, заедно съ останалитѣ училища въ селото.

 

1938 - 1939 учебна година

Записването на ученицитѣ започна на 10.IX. и приключи на 15. с. м. На 15.IX. се отслужи водосвѣтъ и започнаха редовнитѣ занятия, само че въ другитѣ училища, поради слѣдната причина: прѣзъ м. VII, VIII, IX.1938 г., въ селото ни върлуваше болестта „дезинтерия“, която взема епидемиченъ и застрашителенъ характеръ. По изричното настояване на Участъковия лекарь -г-жа докторъ Надежда Нанкрова (по народность рускиня), училището „Христо Ботевъ“ бѣ прѣвърнато въ изолационенъ лагеръ, кѫдѣто се изолираха болнитѣ и лѣкуваха отъ нарочно изпратения за цѣльта лекарь – д-ръ Поповъ, отъ държавната болница в гр. Стара Загора. Отъ болестьта дезинтерия боледуваха твърде много нашенци, а жертвитѣ бяха прѣдимно измежду дѣцата – на брой 12 (дванадесетъ). Благодарение на взетитѣ прѣдпазни мѣрки и съдѣйствието на хигиеничнитѣ комисии, болестьта бѣ ограничена. Ученицитѣ отъ първо отдѣление, съ учителката си - Яна Ст. Трифонова, водиха занятия до отварянето на училище „Христо Ботевъ“ на 25.X. въ училище „КНМЛ“, а учениците от II,III и IV отделение - въ училище „Захари Стояновъ“. Отъ 25.X.1938 г. започнаха редовнитѣ занятия при учителски персоналъ:

  1. Яна Ст. Трифонова - обучаваше I отдѣление
  2. Екатерина Юр. Смилкова - обучаваше II отдѣление
  3. Юрданъ Смилковъ - обучаваше III отдѣление
  4. Михаилъ Н. Михайловъ - обучаваше IV отдѣление

На 25.I.1939 г. училището бѣ посетено отъ Околийски Училищенъ Инспекторъ - г-нъ Д. Начевъ на административна и педагогическа ревизия.

На 29.III. г-на Областният Училищенъ Инспекторъ от Ст. Загора посѣти училището и ревизира специалист - учителката Яна Ст. Трифонова.

Прѣзъ пролѣтьта на тази учебна година се посадиха въ училищния дворъ за пръвъ пѫть 52 (петдесетъ и двѣ) овощни дръвчета, закупени със срѣдства отъ училищната каса. Работната площь на двора пакъ бѣ посята съ памукъ, обработванъ наполовина отъ училищния прислужникъ. Доби се приходъ – 1113лв.

Учебнитѣ занятия бѣха прѣкратени на 5.VI., а годишното утро се отпразнува общо съ другитѣ училища въ читалищния салонъ на 12.VI., слѣдъ което се раздадоха свидѣтелствата.

ЛЕТОПИСНА КНИГА I (1923 - 1939)

ЛЕТОПИСНА КНИГА II (1939 - 1953)

ЛЕТОПИСНА КНИГА III (1953 - 1973)

 

 

 

Сподели: