1939 - 1940 учебна година
Тази учебна година протече подъ знака на неизвѣстното „утрѣ“, пълно съ изненади отъ свѣтовенъ, воененъ и политически характеръ. Държави като Полша, Скандинавия, Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция бѣха побѣдени и подгонени отъ другата група държави – Остта – Рим – Берлин - Москва. Картата на Европа ежеминутно се промѣняше. Силата на орѫжието я чертаеше. И нашата малка страна - България – въ желанието си да запази пъленъ неутралитетъ, започна укрѣпяване на границитѣ си. И понеже селото ни се намираше непосрѣдствено до гръцко-българската граница, заемайки едно доста важно мѣсто като изходенъ пунктъ на войски и военни материали, тука бе нѣщо като воененъ лагеръ. Училища, обществени сгради и частни такива бѣха на разположение на военнитѣ власти. Нашето училище „Христо Ботевъ“ бѣ главенъ интендански складъ, а училище „Захари Стояновъ“ - щабъ на 10 Родопска дивизия. По тая причина всички ученици отъ селото ни имаха полудневни занятия въ помещението на училището „Княгиня Мария Луиза“, заето прѣзъ лятната ваканция и освобождавано за просвѣтнитѣ нужди на 900 (деветстотинъ) подлежащи на учение дѣца.
Редовнитѣ учебни занятия започнаха на 16.IX.1939 г. при редуване въ двѣ групи: I-ва – ученицитѣ въ училище „Княгиня Мария Луиза и II-ра група – тѣзи отъ училище „Христо Ботевъ“ и „Захари Стояновъ“. Персоналът е слѣдният:
Училището бе ревизирано отъ Срѣдищния Директоръ единъ пѫть на 14.II.1940 г., а отъ Окол. Учил. Инспекторъ бе ревизирано два пѫти - на 29.I. т. г. и 28.III. На 28.III. училището бѣ ревизирано и отъ Обл. Учил. Инспекторъ - г-нъ Петъръ Сяровъ. Медицински прѣгледъ на ученицитѣ бе правенъ само единъ пѫть отъ Любимецския участъковъ лекарь - г-нъ докторъ В. Тодоровъ.
Поради врѣменно квартирующи войници въ училище, занятията бѣха прѣкратени отъ 19.III. до 26.III. с. г., всичко шесть учебни дни.
На 3 и 4.VI. се произведоха изпитнитѣ беседи, а на 9.VI. се даде „годишното утро“, общо за всички училища въ селото при масово стечение на родителитѣ въ салона на читалище „Братолюбие“.
Ученицитѣ отъ училището взеха участие въ уреждането на коледната елха и лазаруването, организирани отъ д-во „Младежки Червенъ Кръстъ“.
Работната площь отъ училищния дворъ и тази година бѣ посятъ съ памукъ, като прѣзъ пролѣтта се посадиха още 50 (петдесетъ) овощни дръвчета.
1940 - 1941 учебна година
Записванията на ученицитѣ станаха отъ 10-15.IX. На 15.IX. се отслужи водосвѣтъ, а на 16.IX. започнаха редовни учебни занятия. Училището бе заето отъ войскови части и занятията се водеха въ училище „Княгиня Мария Луиза“.
Паралелкитѣ се разпредѣлиха така:
На 21.IX.1940 г. българскитѣ войски влѣзоха въ Южна Добруджа, която бѣ върната на България по миренъ начинъ, съгласно със спогодбата въ Крайова отъ 7.IX.1940 г.
На 3.X.1940 г. се извърши молебенъ за Н. В. Царъ Борисъ III, на който присѫствуваха ученици, войници и граждани. Слѣдъ молебена имаше Парадъ на прѣбиваващитѣ войски.
На 26.X.1940 г., по инициатива на Срѣд. Директоръ Грозю П. Василѣвъ, се състоя общинска, административна учителска конференция въ селото ни.
На 11.1940 г. - общинска педагогическа конференция.
На 4.XII.1940 г. за пети пѫть се откри трапезария за изхранване на крайно бѣднитѣ дѣца въ селото ни.
Всички учители бѣха ревизирани отъ Свиленградския Окол. Учил. Инспекторъ – отъ 25 до 29.I.1941 г. - г-нъ Дѣлю Тедгисевъ.
На 8.I.1941 г. се изнесе въ читалището утро съ „коледна елха“. Съ приходитѣ се закупиха подаръци за бѣдни дѣца.
На 14.I.1941 г. популярната банка организира утро съ „елха“ – подаръци за дѣцата спестители. Спестовността обхваща все повече дѣца.
На 16.II. бѣ организирана обща родителско - учителска срѣща съ утро.
На 3.III. – молебенъ, по случай освобождението на България. Присѫствуваха граждани, ученици и прѣбиваващата въ селото ни войска. Хубаво утро, съ подходящи номера, изнесѣно отъ ученицитѣ червенокръстци.
На 30.III. бѣ организирана въ селото ни отъ Окол. Учил. Инспекторъ - г-нъ Дѣлю Тедгисевъ, голѣма учителска конференция, посетена отъ учителитѣ на 4 общини отъ околията ни, на брой 75 д.
На 28.IV. се закри трапезарията за бѣдни ученици.
На 24.V., по случай голѣмия празникъ „Св. Св. Кирилъ и Методий“, въ двора на училище „Кн .Мария Луиза“ се изнесе утро. Присѫствува и войска. Свири военна музика. Вечерьта въ сѫщото училище, учителитѣ се събраха на вечеря, на която присѫствуваха и часть отъ прѣбиваващитѣ въ селото офицери, начело съ ген. А. Николовъ.
На 7.VI. се прѣкратиха учебнитѣ занятия, а на 8.VI. се произведоха годишни беседи.
На 15.VI. въ читалищния салонъ се изнесе хубаво годишно утро. Имаше изложба съ избрани ученически творби. Слѣдъ обѣдъ се раздадоха свидѣтелствата на ученицитѣ.
Михаилъ Н. Михайловъ
1941 - 1942 учебна година
Отъ 10-15.IX.1941 г. бѣ записването на ученицитѣ.
Поради върлуваща въ страната ни болесть – Дѣтски параличъ – учебнитѣ занятия, по нареждане на МНП, започнаха на 3.XI.1941 г. и се водиха въ училище „Кн. Мария Луиза“.
Паралелкитѣ се разпредѣлиха:
На 5.XII. се откри трапезария за изхранване 98 крайно бѣдни ученици и продължи до 10.IV.1942 г.
Отъ 15-20.XII.1941 г. училището бѣ посетено отъ Свил. Окол. Учил. Инспекторъ - г-нъ Ал. Михневъ и всички учители бѣха ревизирани. Организира се конференция съ учителитѣ отъ селата.
На 7.I.1942 г. се изнесе утро съ „Коледна елха“. Приходитѣ се употрѣбиха за подпомагане на бѣдни ученици.
На 14.I. се проведе традиционно утро за дѣцата спестители съ „Коледна елха“. Подаръци и награди се дадоха за поощряване спестовността. Учителството напълно съдѣйствува на популярната банка.
На 15.II. Срѣд. Директоръ организира общинска конференция съ 2 лекции и 1 рефератъ.
Прѣзъ пролѣтта пунктова педагогическа конференция бѣ организирана отъ Свиленградския Окол. Учил. Инспекторъ. Изнесоха се 4 реферата. Посѣтиха я учители отъ близкитѣ села.
На 24.V., по случай празника „Св. Св. Кирилъ и Методий“, въ училище „Кн. Мария Луиза“ се проведе утро. Присѫствува и войска.
На 6.VI. се прѣкратиха занятията. На 7.VI. - годишни беседи.
На 14.VI. въ читалището се проведе годишно утро, изложба и отчетъ за учебната година отъ Срѣд. Директоръ Грозю П. Василѣвъ.
Раздадоха се свидѣтелствата.
Главенъ учитель бе Юрданъ Смилковъ
1942 - 1943 учебна година
Отъ 10-15.IX.1942 г. се записваха ученицитѣ, на 15.IX. - водосвѣтъ, а отъ 16.IX. започнаха учебни занятия въ училище „Кн. Мария Луиза“.
Паралелкитѣ се разпредѣлиха така:
На 26.XI.1942 г. волнонаемната учителка бѣ уволнена, понеже пенсионираната учителка Екатерина Юр. Смилкова, която бѣ уволнена отъ 15.IX. поради навършени години, подаде молба до МНП, съ която поиска да й се разреши да учителствува още една година и МНП уважи молбата й. Сѫщата учителка зае мѣстото на Анка М. Николова и обучава IV отдѣление.
На 6.XII.1942 г. се откри въ училище „Кн. Мария Луиза“ трапезария за изхранване на 86 крайно бѣдни ученици отъ всички училища въ селото ни. Трапезарията се издържаше отъ „Съюз за закрила на дѣцата въ България“.
На 19.XII.1942 г. въ читалищния салонъ се изнесе традиционно утро съ подходяща програма. Слѣдъ утрото се състоя родителско-учителска срѣща.
На 8.I.1943 г. въ читалищния салонъ се състоя утро съ коледна програма и съ „Коледна елха“. Това традиционно утро се изнесе отъ малкитѣ Червенокръстци. Приходът бе за подпомагане на крайно бѣдни ученици.
На 7 февруари се организира отъ Срѣд. Директоръ общинска учителска конференция, въ която се изнесоха 2 практически лекции и 2 реферата.
Отъ 4-8.III.1943 г. училището бѣ посетено отъ Свиленградския Окол. Учил. Инспекторъ - г-нъ Александъръ Михневъ, който извърши ревизия на всички учители въ селото и административна ревизия на главния учитель.
На 3.III., по случай празника „Освобождението на България”, по инициатива на учителитѣ, въ читалищния салонъ се изнесе организирано ученическо утро.
На 24.V., по случай най-голѣмия училищенъ празникъ „Св. Св. Кирилъ и Методий“, организираното отъ учителитѣ утро се състоя на площада прѣдъ общината. Присѫствуваха граждани, учители, войници отъ врѣменно квартируващия въ селото ни гарнизонъ. Утрото бѣ открито отъ Срѣд. Директоръ Гр. П. Василѣвъ със собствено слово. Ученици изпълниха подходящи пѣсни и декламации. Извиха се парадни хора.
На 7.VI. се прѣкратиха учебнитѣ занятия.
На 14.VI. въ читалището се състоя годишно утро съ подходящи пѣсни, декламации, сценка и балетъ. Срѣд. Директоръ Грозю П. Василѣвъ даде обширенъ отчетъ на учебното дѣло прѣзъ изтеклата година. Слѣдъ утрото се раздадоха удостовѣренията и свидѣтелствата на ученицитѣ.
Понеже войната все още бушуваше, безъ изгледъ за скорошния й край, то въ селото ни, което е близко до турската граница, отъ лѣтото на 1939 г. до днесъ квартируваха значителни войскови части. Тѣ заемаха почти постоянно двѣтѣ първоначални училища: „Христо Ботевъ“ и „Захари Стояновъ“, а за нуждитѣ на просвѣтата въ селото оставаше срѣдищното основно училище „Кн. Мария Луиза“. Водеха се полудневни занятия съ редуване. Една седмица ученицитѣ отъ училище „Кн. Мария Луиза“ учеха само прѣди обѣдъ, а отъ другитѣ двѣ училища – слѣдъ обѣдъ. Слѣдващата седмица – обратно. Този начинъ на работа бе крайно неудобенъ. Ученицитѣ бяха въ училище само половинъ день. Останалото врѣме – играеха безконтролно. Образователният процесъ бе минималенъ. Поведението, както и успѣхът на ученицитѣ се понижиха значително.
Главенъ учитель: Г. Т. Козалиевъ
1943 - 1944 учебна година
Отъ 10 - 15.IX.1943 г. стана записването на ученицитѣ и на 15.IX. - водосвѣтъ.
Отъ 16.IX. започнаха учебнитѣ занятия въ училището ни.
Паралелкитѣ се разпредѣлиха между учителитѣ така:
На 19.XII., на мѣстния празникъ Никулденъ, се изнесе традиционно утро съ подходяща програма, изпълнена отъ ученици. Слѣдъ утрото въ читалищния салонъ се състоя родителско - учителска срѣща, която се посѣщава прѣдимно отъ родителитѣ на добритѣ ученици.
Понеже тази срѣща не дава желанитѣ резултати, реши се да се канятъ родителитѣ на нашитѣ ученици да дойдатъ въ училище прѣзъ учебно врѣме, като за всѣко отдѣление има различенъ день. Тая практика бе с по-добри резултати.
На 1.II.1944 г. се откри трапезария въ училище „Кн. Мария Луиза“ за изхранване крайно бѣдни дѣца отъ тритѣ училища, която се издържаше отъ клона на Съюза за закрила на дѣцата въ България“, подкпрепѣна отъ дирекцията за Обществено подпомагане и частни дарения. Организацията се провеждаше изключително отъ учителитѣ.
На 3.III. на общинския площадъ - молебенъ съ кратка литературна програма, изпълнена отъ ученици.
На 24.V. на площада – утро съ подходяща програма.
Прѣзъ учебната 1943-1944 г. училището не бе ревизирано отъ Учил. Инспекторъ, понеже нѣмаше такъвъ назначенъ.
На 7.VI.1944 г., по случай годишното приключване – утро въ училищния салонъ. Срѣд. Директоръ даде отчетъ. Раздадоха се удостовѣренията и свидѣтелствата на ученицитѣ.
Главенъ учитель: Г. Т. Козалиевъ
1944 - 1945 учебна година
На 9.IX.1944 г. се тури край на германофилската политика въ България. Революционното правителство на Отечествения фронтъ зае чрезъ прѣвратъ управлението на страната. Обяви война на Германия. Руската Червена армия навлѣзе като освободителка въ България. Народътъ посрѣщна промѣната съ облекчение и надежди за по-добри дни.
На 10.IX.1944 г. започна записването на ученицитѣ и траяше до 15.IX.1944 г. Започването на учебнитѣ занятия се отложи до 9.X.1944 г. по нареждане на М.Н.П.
Занятията започнаха въ училище „Кн. Мария Луиза“. Прѣкъснаха се на 11.X.1944 г. и започнаха отново на 20.X.1944 г.
Отъ 20.XI.1944 г. учебнитѣ занятия се водеха въ училището ни полудневно, като се редувахме съ учителитѣ отъ училище „Захари Стояновъ“, което все още бе заето отъ войскови части.
Учителскиятъ персоналъ разпредѣли паралелкитѣ така:
На 1.XI. - Деньтъ на Народнитѣ будители - се отпразнува съ традиционно утро на площада прѣдъ общината съ подходящи номера. Въ утрото взеха участие и войници партизани съ пѣсни и декламации.
На 7.XI. за първи пѫть въ България беше отпразнуван празникътъ на Руската революция със стихотворения и пѣсни отъ войници партизани.
На 26.XI.1944 г. се откри за първи пѫть въ селото ни непълна гимназия, която наскоро се прѣвърна въ пълна гимназия и се помещаваше въ училището „Кн. Мария Луиза“. Гимназията се откри съ вдъхновение и прочувствена рѣчь отъ съгражданина ни - г-нъ Министъръ Добри Терпешевъ, който е и патриотъ на гимназията. Говори и Директорът на гимназията - г-нъ Шехтовъ. На тържеството се стекоха масово Любимчани и гости отъ околнитѣ села. Така Любимецъ, който прѣди войнитѣ със старата си прогимназия бѣ културенъ центъръ на околнитѣ села, съ новата гимназия отново става културенъ центъръ за своя районъ.
Жадното за просвѣта население прѣдварително събра повече отъ 500 хиляди лева за обзавеждане на новата гимназия.
Вечерьта въ читалищния салонъ говори главниятъ секретарь на М.Н.П. - г-нъ Илия Енчевъ, за значението на новооткритата гимназия.
На 19.XI. въ читалището се състоя ученическо утро и родителско-учителска срѣща.
На 31.XII.1944 г. се състоя еднодневна учителска педагогическа конференция въ гр. Свиленградъ.
На 3, 4 и 5.I.1945 г. бяха прѣкъснати учебнитѣ занятия, понеже училището бѣ заето отъ войскови части.
На 31.I., със заповѣдь № 46 отъ 25.I. т. г. на г-на Обл. Учил. Инспекторъ – гр. Стара Загора, бѣха уволнени учителитѣ Георги Т. Козалиевъ, Златка Хр. Трендафилова и Яна Ст. Трифонова. Изненаданитѣ учители съ огорчение посрѣщнаха уволнението си. Тѣ поискаха анкета, за да се установи невинностьта имъ и да имъ се възвърнатъ правата.
Отъ 1.II.1945г. уволненитѣ учители напуснаха длъжностьта си. На 5.II.1945 г., съ заповѣдь №5д отъ 29.I.1945 г. на г-на Обл. Учил. Инспекторъ – гр. Стара Загора, бѣ назначена и встѫпи въ длъжность учителката Цонка Иванова Бозаджиева като редовна първоначална учителка.
На 18.II.1945 г. се положиха основитѣ на Отечествено Фронтовска детско-юношеска организация „Септемврийче“ въ основнитѣ училища въ Любимецъ отъ учителката Цонка Ив. Бозаджиева.
На 17.II.1945 г., със заповѣдь 145/17.II. т. г. на г-на Областния Училищенъ Инспекторъ, бѣ назначена учителката Стефана Александрова Вълкова за нередовна такава и на 26.II.1945 г. сѫщата встѫпи въ длъжность.
На 1.III.1945 г. учителката Елеонора Александрова Самова, родомъ отъ Свиленградъ, съ заповѣдь 161-22.II.1945 г. отъ областния училищенъ испекторъ, встѫпи въ длъжность като редовна учителка.
Учителският персоналъ разпредѣли отдѣленията:
На 13.III.1945 г. училището бѣ посетено отъ Свиленградския Училищенъ Инспекторъ - Ангелъ Лачевъ, който извърши ревизия на всички учители въ селото и административна ревизия на главния учитель.
Всѣка недѣля сутриньта се състояха редовни събрания на организация „Септемврийче“. Ентусиазираните малки септемврийчета готвѣха радиочасове, забави и утра.
На 27.V., по случай най-голѣмия училищенъ праздникъ „Св. Св. Кирилъ и Методий“, се състоя утро край Марица.
На 10.VI. се произведоха изпитнитѣ беседи.
На 17.VI., по случай годишното приключване – утро въ читалищния салонъ. Срѣдищният директоръ даде отчетъ и сѫщия день се раздадоха удостовѣренията и свидѣтелствата на ученицитѣ.
Главенъ учитель: Цонка Ив. Бозаджиева
1945 - 1946 учебна година
Отъ 10.IX. до 15.IX.1945 г. бе записването на ученицитѣ и на 15.IX., съ малка литературно-музикална програма, започна училище. Отъ 17.IX.1945 г. започнаха учебнитѣ занятия въ училището ни. Паралелкитѣ се разпредѣлиха между учителитѣ така:
Отъ 19.XI. до 25.XI.1945 г. училището бе затворено поради разпространяване болестьта „Варицѣла“. На 20.X.1945 г., за първи пѫть, при училището ни се откри дѣтска градина. На сѫщата дата учителката Яна Ст. Трифонова, съ заповѣдь 821/16.X.1945 г. отъ Областния Учил. Инспекторъ, встѫпи въ изпълнение на длъжность - учителка при дѣтската градина. На 16.I.1946 г., съ заповѣдь 10/10.I.1946 г. на Областния Училищенъ Инспекторъ, учителят Георги Т. Козалиевъ встѫпи въ длъжность и обучава IV отдѣление. Прѣзъ м. XII.1945 г. за първи пѫть при училището ни се създаде родитѣло-учителско сдружение. На 21.I.1946 г. учителката Елена Атанасова Мавродиева напусна като замѣстница на мобилизирания учитель Георги Атанасовъ Василѣвъ. Послѣдният, на 22.I.1946 г., встѫпи въ длъжность - учитель при училището. На 2.II.1946 г. училището се зае отъ войскова часть. Обучението въ гимназията „Добри Терпешевъ“ беше полудневно (слѣдъ обѣдъ). На 24.V.1946 г. на площада се проведе утро съ подходяща програма. На 9.VI.1946 г. се проведоха изпитнитѣ беседи, а на 16.VI.1946 г., въ читалищния салонъ - се даде годишно утро. Срѣдищният инспекторъ даде отчетъ. Раздадоха се удостовѣренията и свидѣтелствата на ученицитѣ.
Главенъ учитель: Цонка Иванова Бозаджиева
1946 - 1947 учебна година
Отъ 10.IX. до 15.IX. записването на ученицитѣ се извърши въ училище „Захари Стояновъ, понеже училище „Христо Ботевъ“ бе заето отъ войскови части.
На 16.IX.1946 г. учителитѣ положиха клетва за вѣрна служба на Народната Република България въ училище „Захари Стояновъ“.
Съ кратко слово Срѣдищният Директоръ - Иванъ Филѣвъ откри новата учебна година. Той отправи апелъ къмъ учители и ученици да положатъ максимумъ усилия, за да приключи първата републиканска година съ добъръ успѣхъ.
На 17.IX. учебнитѣ (редовни) занятия започнаха въ гимназията „Добри Терпешевъ“.
На 15.IX. учителитѣ Тотю Василѣвъ и Недѣлка Василѣва, със заповѣдь № 541/4.IX.1946 г. на Обл. Училищенъ Инспекторъ, встѫпиха въ длъжность като редовни учители при училището.
Паралелкитѣ се разпредѣлиха между учителитѣ така:
На 25.IX. т. г., съгласно заповѣдь 595/15.IX.1946 г., встѫпи въ длъжность учителка въ дѣтска градина при училището – Златка Атанасова Курдова, завършила гимназия.
На 18 октомври 1946 г. родитѣло-учителското сдружение при училището ни изнесе сѣдянка въ училище „Добри Терпешевъ“. Агитка отъ Е.М.О.Е. и „Септемврийче“ изпълни съ голѣмъ успѣхъ литературно-музикална програма. Лѣкторът по български езикъ отъ гимназията „Добри Терпешевъ“ говори на тема: „Избори за велико народно събрание“.
На 27 ноевмри 1946 г. въ училище „Христо Ботевъ“ бѣ устроена сѣдянка. Изнесоха се литературно-музикални номера отъ организация „Септемврийче“, посвѣтени на октомврийската революция. Въ сѫщия духъ говори учителката Цонка Ив. Бозаджиева.
На 29 ноември 1946 г. общинската зѫболекарка извърши прѣгледъ на ученицитѣ.
На 12.XII.1946 г. училището бѣ посетено отъ главния лекарь при Министерството на народното просвещение.
На 1.I.1947 г. бѣ уредена изложба отъ организация „Септемврийче“ по случай обявения отъ областния съвѣтъ конкурсъ за мѣсецъ декември.
На 15 януари 1947 г. на проявилитѣ се „септемврийчета“ бѣха раздадени награди.
На 23.I.1947 г. училището бѣ посетено отъ Окол. Училищенъ Инспектор - Ангелъ Лачевъ, който извърши педагогическа и административна ревизия на училището.
Прѣзъ мѣсецъ февруари бѣ обявено отъ „септемврийчета“ при „Христо Ботевъ“ съревнование на „септемврийчета“ отъ училище „Захари Стояновъ“ по 11 точки. То приключи на 16 мартъ съ тържествено утро и изложба, която изразява 2-годишния Стопански планъ.
На 27 мартъ се направи еднодневна екскурзия до с. Бисеръ – съ обекти за наблюдения: трудовокооперативно земедѣлско стопанство и виденъ синдикатъ.
На 29, 30, 31 мартъ се проведоха трудови дѣйности за обработване на училищния дворъ.
На 2 юни се отпразнува тържествено патронният праздникъ на училището съ литературно-музикална програма. Слѣдъ обѣдъ се проведе дружинно събрание на „септемврийчета“ съ беседа за Ботевата чета и Тенчо К. Бакаловъ (2 отдѣление) награди най-трудолюбивитѣ другарчета отъ четата съ хубави подаръци.
На 8 юни въ салона на читалището се даде годишно утро и се раздадоха удостовѣренията и свидѣтелствата на ученицитѣ.
1947 - 1948 учебна година
Записването на ученицитѣ започна на 10.IX.1947 г. и приключи на 15.с.м.
На 15 септември съ литературно-музикална програма се откри новата учебна година.
Отъ 16 септември започнаха учебнитѣ занятия въ училището ни, при учителски персоналъ:
На 11 октомври.1947 г. бе назначена за редовна учителка Мара Кръстева Генова, със заповѣдь № 746/11.X.1947 г. на областната старозагорска инспекция (училищна), родомъ отъ с. Любимецъ, ок. Свиленградски.
На 22 ноември 1947 г. бѣ назначена за редовна учителка Тана Н. Ив. Петкова отъ гр. Стара Загора, със заповѣдь № 872/15.ноември на старозагорската областна училищна инспекция.
Напуснаха прѣзъ годината учителската двойка Недѣлка и Василъ Ботеви отъ гр. Казанлѫкъ.
Отдѣленията се разпредѣлиха както слѣдва:
На 18 септември 1947 г., съгласно чл.19 отъ устава ни, организация „Чавдарче“ положи клетва и прѣмина къмъ организация „Септемврийче“ при училище „Христо Ботевъ“ .
На 18, 19 и 20 ноември 1947 г. чета „Т. К. Бакаловъ“ (III отдѣление) отби трудови дни при завършването моста на р. Марица. А на 21 сѫщия мѣсецъ, изнесе литературно-музикална програма и поднесе подаръци на войницитѣ. Присѫствуваха много жени отъ квартала край Марица.
На 23 ноември, при тържествено откриване на моста, дружинка „Георги Димитровъ“ при училището взе участие при украса на арката и при посрѣщане на официалнитѣ лица, начело съ министъра - Добри Терпешевъ и Щерю Атанасовъ.
На 25 декември 1947 г. „септемврийчетата“ отъ дружинка „Георги Димитровъ“, слѣдъ като уредиха една отъ стаитѣ при училището за свой домъ, го откриха тържествено съ подходяща литературно-музикална програма и слово отъ дружинния командиръ - Георги Ивановъ Бозаджиевъ.
На Нова година бѣ уредена елха и раздадени подаръци на всички ученици и присѫствуващи. Всички дѣца взеха участие въ творчеството съ подходящи пѣсни, игри и бѣ изнесена „Трудова година“ и слово отъ ученика Георги Ив. Бозаджиевъ. Поканенитѣ официални лица не присѫствуваха.
1948 - 1949 учебна година
Отъ 10.IX. до 15.IX.1948 г. бѣ записването на ученицитѣ.
Записването се извърши въ училище „Захари Стояновъ“, понеже училище „Христо Ботевъ“ бе взето отъ войскови части.
На 15 септември съ кратко слово Срѣдищният Директоръ - Иванъ Филѣвъ откри учебната година.
На 16 септември почнаха учебнитѣ занятия. Послѣднитѣ се водиха на открито до 20 октомври.
Паралелкитѣ се разпредѣлиха между учителитѣ така:
Въ дѣтската градина остана Златка Атанасова Тананова.
Прѣзъ октомври т.г. „септемврийче“, при училище „Христо Ботевъ“, поднесе подаръци, изъмежду които и творчеството на Максимъ Горки, на мѣстната трудова бригада. Изнесе се кратка литературно-музикална програма и слово отъ дружинния Командиръ - Георги Ив. Бозалиевъ.
На 24.X. „Септемврийче“, отъ училище „Христо Ботевъ“, съвмѣстно със „септемврийчета“ отъ уч. „Захари Стояновъ“, посѣтиха граничаритѣ въ с. Капитанъ Андрѣево като имъ изнесоха литературно-музикална програма и поднесоха подаръци.
На 24.X. хора на „Септемврийче“ откри годишно отчетно-изборното събрание на I клонъ въ квартала имъ.
На 16.XII. т. г., въ надвечерието на 5 конгресъ на Б.Р.М., „Септемврийче“ при училището, конкретно чета „Т.К.Бакаловъ“ съ четовъ рѫководитель - Жечка Желѣзкова - гимназистка и помощникъ и четовъ рѫководитель - учителката Цонка Ив. Бозаджиева, посѣтиха ф-ка селенка. Кратко слово отъ дружинния рѫководитель - Георги Ив. Бозалиевъ и малка литературно-музикална програма. Бѣха раздадени подаръци на всички работници (плодове), а на ударницитѣ и ударничкитѣ – чаршафи и ризи.
На 1 януари 1949г. „Септемврийче“ отъ дружинка „Георги Димитровъ“ при училището, придружени отъ помощник-четовия рѫководитель - Цонка Ив. Бозаджиева, посѣтиха сутринната ф-ка селенка. Слѣдъ кратко поздравително слово, произнесѣно отъ дружинния командиръ - Георги Ивановъ Бозалиевъ, се пристѫпи къмъ изнасяне на новогодишна забава прѣдъ работницитѣ и тѣхнитѣ дѣца. Отправено бѣ благодарствено слово отъ др. Директоръ и ф-ка - Иванъ Костовъ къмъ „септемврийчета“ за добрѣ изнесената забава. Въ отговоръ др. Цонка Бозаджиева изказа личнитѣ си впечатления отъ добрѣ уредената елха, голѣмия редъ, дисциплина, умелъ начинъ на отпразнуване на годината и изказа готовността на „септемврийчета“ за нови срѣщи съ работницитѣ и т.н.
На сѫщата дата слѣдъ обѣдъ бѣ отпразнувана новогодишната елха въ училище и раздадени подаръци.
На 7 януари 1949 г. при училището, съ присѫствието на родители, учители и ученици, бѣ отпразнувана 10-годишнината на „Христо Ботевъ“ и раздадени подаръци на ученицитѣ и всички присѫствуващи. Произнесѣно бѣ слово за Ботевъ отъ др. Георги Тодоровъ Козалиевъ.
На 27.I.1949 г. другаря Окол. Учил. Инспекторъ направи педагогическа ревизия на всички учители, споходи дѣтската градина при училището и извърши административна ревизия на главния учитель.
На 29.V.1949 г. бѣха произведени годишнитѣ беседи, а на 5 юни се раздадоха удостовѣренията и свидѣтелствата на ученицитѣ. Състоя се годишно утро.
На 6 и 7 юни почна записването на ученици за новата 1949 - 1950 учебна година.
1949 - 1950 учебна година
Отъ 1 до 5 септември траяше записването на ученицитѣ. На 5 септември се откри новата учебна 1949 - 1950 година и на 6 септември почнаха редовнитѣ занятия – заниманието се водѣше на открито до 15 септември, тъй като прѣбиваващитѣ войскови части напуснаха училището въ началото на септември (15 септември) и ремонта почна отъ тоя моментъ.
Паралелкитѣ се разпредѣлиха между учителитѣ така:
Въ дѣтската градина остана Златка Атанасова Тананова и новоназначената учителка - Анка Стефанова Зафирова.
Отпразнуването на 9 септември стана съ украса на училището съ цвѣтя, знамена и ликоветѣ на др. В. Коларовъ, др. Димитровъ, др. Сталинъ, др. Драмалиевъ.
Изнесе се кратка беседа на ученицитѣ и участваха въ тържеството на 9 септемврий.
На първи януари се отпразнува новогодишна елха съ литературно-музикална програма. Раздадоха се подаръци.
На 25 януари се устрои траурно събрание отъ „Септемврийче“ при училището.
На осми мартъ началникъ просвѣта и Окол. Учил. Инспекторъ извършиха педагогическа ревизия на всички учители и административна - на директора.
Комисия въ съставъ: Началникъ просвѣта, Околийски Училищенъ Инспекторъ, Секретар на учителска профгрупа и Директора при училището извършиха обслѣдване на училището и съставиха протоколъ.
1950 - 1951 учебна година
Отъ 1 до 5 септември продължаваше записването на ученицитѣ за новата учебна година. Това бѣ вече шестата по редъ учебна година въ нашата свободна социалистическа родина, въ която се разгръщаха творческитѣ народни усилия за построяване на новия общественъ порядъкъ – социализмът. Нашиятъ героиченъ народъ, подъ рѫководството на славната и изпитаната съ борбата противъ враговетѣ ни – Б.К.П., увѣрено крачеше напрѣдъ въ изпълнението на стопанскитѣ планове, които непременно щяха да измѣнятъ облика на страната ни. Въ това отношение главна роля се прѣдоставяше на училището, въ което бе заложена голѣма часть отъ сѫдбата на българския народъ.
Още сѫщия день директорътъ – Ц. Ив. Бозаджиева свика съвѣтъ на учителитѣ за разпредѣление на паралелкитѣ между учителитѣ. Това особено се налагаше отъ обстоятелството, че въ училището бѣше назначенъ новъ учитель на мѣстото на др. Козалиевъ – др. Иванъ Славовъ Стояновъ отъ с. Българинъ (Харманлийско) – завършилъ Старозагорския институтъ.
Въ дѣтската градина си остана др. Зл. Ат. Тананова и се очакваше още една другарка – Б. П. Костова. Така започна новата учебна година. Слѣдъ тържественото отпразнуване на 9.IX. – праздника на свободата, деня, въ който българският народъ смъкна турското фашистко робство – се наложи извѣстна реорганизация. Другарката Ц. Ив. Бозаджиева, поради промѣна на мѣстожителството си трѣбваше да напусне длъжностьта си като учитель и директоръ. Прѣмѣсти се като учителка въ гр.София съ заповѣдь на н-къ „Нар.Просвѣта“ и за директоръ бѣ назначенъ др. Иванъ Славовъ.
Започнаха се учебнитѣ дни.
Директорътъ упражняваше редовно контролъ върху цѣлостната работа въ училище. План- скицитѣ се водеха най-редовно и значително добрѣ.
Въ редица учителски съвѣти, а сѫщо така и по методическитѣ обединения се постави въпроса за обновление на учебно-възпитателната ревизия въ училище. Изпитанитѣ и проверени методи и принципи на Съвѣтската педагогика трѣбваше да минатъ въ основата на нашата родина. За тази цѣль се изнесе отъ директора докладъ на сѫщата тема. Непосрѣдствено слѣдъ това се започна взаимно посещение на всички учители. Съ това се цѣлеше да се направи обмѣна между опита на отдѣлнитѣ учители като се изтъкнатъ добритѣ и лоши страни. Най-редовно се слѣдѣше за наврѣменното вземане на учебния материалъ. Доколкото ни позволяваха възможноститѣ, онагледявахме учителския материалъ, свързвахме теоретическитѣ си познания съ практиката и се стремяхме да скѫсаме съ тебеширното обяснение.
Въ учебното опитно поле, слѣдъ като се направи оградата, се засѣха всички пролѣтни култури. Тукъ учителитѣ проявиха добро старание и направиха нагледно достояние на ученицитѣ всички пролѣтни култури.
Въ организация „Септемврийче“ животътъ сѫщо се чувстваше. Младитѣ пионери, на които се отдаде пълната възможность да растатъ във всѣко едно отношение – работеха, учеха и придобиваха все нови и нови знания. Редовно провеждаха своите дружинни събрания, които протичаха подъ знака за повишаване успѣха и дисциплината.
Учителя Иванъ Славовъ напусна училището поради отбиване на военната си повишеностъ на 4.IV.1950 г.
Ученицитѣ останаха безъ учитель до края на годината. Редуваха се всички учители да имъ прѣдадатъ прѣдвидения материалъ за учебната 1950-1951 г.
Учебната година завърши съ годишно утро прѣдставено отъ ученицитѣ въ салона на читалището на 3.VI.1951 г.
1951 - 1952 учебна година
Отъ 1 до 5 септември продължаваха записванията на ученицитѣ за новата учебна година. Това бѣ седмата по редъ учебна година въ нашата свободна родина, въ която се разгръщаха творческитѣ народни усилия, за построяване на новия общественъ строй – социализмът.
Нашият народъ, подъ рѫководството на славната Б.К.П., кален въ борбитѣ, крачеше напрѣдъ прѣдъ изпълнение на стопанския ни планъ, който несъмнѣно измѣни облика на нашата родина.
Въ това отношение главна роля се прѣдставяше на училището, въ което бе заложена голѣма часть отъ народа ни.
Ето защо при откриване на учебната година - 5 септември - директорът на училището - Стефана Нейчева - говори прѣдъ ученицитѣ за задачитѣ на ученици и учители прѣзъ настоящата учебна година.
Още сѫщия день бѣха разпредѣлени паралелкитѣ въ училището:
Дѣтската градина да рѫководеше от др. Златка Тананова.
Всички учители бяха учителствували прѣзъ миналата учебна година съ изключение на Славчо Тоневъ отъ гр. Харманли, отъ малцинствата, който съ голѣмъ трудъ и мизерия се бе добралъ до учителското поприще.
Учителят Славчо Тоневъ напусна длъжностьта си - учитель въ училището ни - на 21.IX.1951 г. и замина за учитель въ гр. Свиленградъ.
Понеже се оказа, че ученицитѣ въ I класъ сѫ много на брой - 64, то се наложи да се направятъ постройки за увеличаване на персонала.
На мѣстото на учителя Славчо Тоневъ, на 15.X. бѣ назначена учителката - Екатерина Борисова Николова, завършила педагогическото училище въ гр. Търново. Родомъ отъ с. Каранци, Търновско.
На 24.X. училището ни бѣ посетено отъ помощникъ-министъра на Народната просвѣта – Димитъръ Яневъ.
Увеличение на персонала имахме и на 5.XI. - бѣ назначенъ учителят Георги Атанасовъ отъ гр. Свиленрадъ, като I класъ бѣ раздѣленъ на 2 паралелки, водени отъ учителитѣ Мара Генова и Георги Атанасовъ.
Учителитѣ Екатерина Колева и Георги Атанасовъ учителсвуваха за първи пѫть.
Учебната година завърши въ опредѣления день отъ М.Н.П.
Прѣзъ годината бѣ ремонтирана избата и подпоритѣ на училището като се поставиха нови врати и прозорци. До сега избата нѣмаше врати и рамки на прозорцитѣ. Избата бѣ напълно разрушена.
1952 - 1953 учебна година
Споредъ министерско постановление за учебната 1952-1953г., записването на ученицитѣ започна отъ 20.VIII. като отъ 1.X. започна учебната година.
Прѣзъ лятната ваканция бѣ измазано училището. Инвентарът - поправенъ. Училището ни бѣ радиофицирано на 10.VII.
Учебнитѣ занятия започнаха отъ 1.IX. като първият учебенъ день бѣ откритъ съ кратка литературно-музикална програма, изпълнена отъ пионеритѣ при училището, въ присѫствие на родителския комитетъ. Слѣдъ прѣвършване на програмата, учителитѣ си влѣзоха въ часъ и започнаха своята работа.
Учителският персоналъ бѣ подреденъ на врѣме съ изключение на единъ учитель. Всички учители бѣха на мѣстата на 20.VIII., а именно:
На 30.VIII. бѣ свиканъ първият педагогически съвѣтъ, на който директорът на училището изнесе прѣдъ учителитѣ своя годишенъ планъ. Разпредѣлиха се и класоветѣ, а именно:
Учителката Златка Тананова рѫководеше дѣтската градина.
За учитель на 2.Б класъ бѣ прѣместѣна учителка отъ основното училище „Захари Стояновъ“ – учителката Надежда Г. Василѣва.
Новоназначени учители - Мария Ив. Велкова отъ с. Дрѣновецъ, Ломско, завършила педагогическо училище въ гр. София, командирована отъ М.Н.П.
Учительтъ Георги Т. Козалиевъ бе учителствувалъ дълги години въ училище „Христо Ботевъ“ с. Любимецъ, по за двѣ години прѣмина на друга служба и пакъ наново се върна въ учителскитѣ редове.
Въ педагогическия съвѣтъ бѣ обяснено отъ директора значението на 4 учебни срока и въвеждането на петобалната система и скоростния методъ на изпитването и др. Сѫщо разяснение се постави прѣдъ родителския комитетъ, родителски класови и на общи срѣщи.
Първият учебенъ срокъ училището завърши съ успѣхъ 3.88 (добър), който бѣ отчетенъ на педагогическия съвѣтъ, така сѫщо и дисциплината.
Набѣлѣзаха се мѣрки за повишаване на успѣха и дисциплината прѣзъ II учебенъ срокъ.
Вторият учебенъ срокъ завърши съ успѣхъ 3.92(добър). Отчетенъ прѣдъ педагогическия съвѣтъ и се прие за реаленъ. Набѣлѣзаха се мѣрки за повишаване на успѣха, поведението, личната и класова хигиена.
Прѣзъ м. февруари на училището ни бѣ направена фронтална ревизия отъ пом. Окрѫж. Училищенъ Инспекторъ - др. Г. Сапунаровъ, др. Началникъ отдѣлъ „Народна просвѣта“ гр. Свиленградъ, др. Ол. Димитрова и двамата Окол. Учил. Инспектори - Дим. Христовъ и В. Ибришимовъ.
Успехътъ прѣзъ I учебенъ срокъ бе 3.95(добър). Успехътъ въ края на учебната година - 3.85(добър). За пръвъ пѫть въ началното училище бѣ въведенъ писменъ и устенъ изпитъ по български езикъ и аритметика въ IV класъ.
ЛЕТОПИСНА КНИГА I (1923 - 1939)
ЛЕТОПИСНА КНИГА II (1939 - 1953)
ЛЕТОПИСНА КНИГА III (1953 - 1973)